изпращачка

Речник на българския език

изпраща̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изпраща̀чки, ж. Жена изпращач.

Грешни изписвания (7)

  • изпращачкъ
  • изпръщачка
  • изпръщачкъ
  • испращачка
  • испращачкъ
  • испръщачка
  • испръщачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-ра-щач-ка
членувано из-п-ра-щач-ка-та
мн.ч. из-п-ра-щач-ки
членувано из-п-ра-щач-ки-те
звателна форма