изпражнение

Речник на българския език

изпражнѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

мн. изпражнѐния, ср. Отпадъчни вещества, които се изхвърлят през ануса на човек или животно.

Грешни изписвания (7)

  • езпражнение
  • езпръжнение
  • еспражнение
  • еспръжнение
  • изпръжнение
  • испражнение
  • испръжнение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-п-раж-не-ние
членувано из-п-раж-не-ни-е-то
мн.ч. из-п-раж-не-ния
членувано из-п-раж-не-ни-я-та