изправителен

Речник на българския език

изправѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изправѝтелна, изправѝтелно, мн. изправѝтелни, прил.
1. Който е предназначен за превъзпитаване на хора с провинения или престъпления. Изправителен дом. Изправителна система.
2. Спец. Който е предназначен за изправяне на телесни изкривявания. Изправителни упражнения.

Грешни изписвания (15)

  • изправителин
  • изправитилен
  • изправитилин
  • изпръвителен
  • изпръвителин
  • изпръвитилен
  • изпръвитилин
  • исправителен
  • исправителин
  • исправитилен
  • исправитилин
  • испръвителен
  • испръвителин
  • испръвитилен
  • испръвитилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-п-ра-ви-те-лен
непълен член из-п-ра-ви-тел-ния
пълен член из-п-ра-ви-тел-ни-ят
ж. р. из-п-ра-ви-тел-на
членувано из-п-ра-ви-тел-на-та
ср. р. из-п-ра-ви-тел-но
членувано из-п-ра-ви-тел-но-то
мн. ч. из-п-ра-ви-тел-ни
членувано из-п-ра-ви-тел-ни-те