изпояждане

Речник на българския език

изпояждане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпоъждане
  • испоъждане
  • испояждане

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-по-яж-да-не
членувано из-по-яж-да-не-то
мн.ч. из-по-яж-да-ния
членувано из-по-яж-да-ни-я-та