1.
изпотѐн
—
прилагателно име
(тип 76)
Значение
вж. изпотя̀вам
Грешни изписвания (7)
- езпотен
- езпутен
- еспотен
- еспутен
- изпутен
- испотен
- испутен
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-по-тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-по-те-ния | ||
| пълен член | из-по-те-ни-ят | ||
| ж. р. | из-по-те-на | ||
| членувано | из-по-те-на-та | ||
| ср. р. | из-по-те-но | ||
| членувано | из-по-те-но-то | ||
| мн. ч. | из-по-те-ни | ||
| членувано | из-по-те-ни-те | ||
2. изпотен — мин. страд. прич. м. р.
изпотен е производна форма на изпотя (мин. страд. прич. м. р.).