изпосталяване

Речник на българския език

изпосталяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпосталъване
  • испосталъване
  • испосталяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пос-та-ля-ва-не
членувано из-пос-та-ля-ва-не-то
мн.ч. из-пос-та-ля-ва-ния
членувано из-пос-та-ля-ва-ни-я-та