изполица

Речник на българския език

ѝзполица съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. При частно селско стопанство — имот, даден или взет за обработване срещу половината от продукцията. Давам на изполица. Вземам на изполица.

Грешни изписвания (7)

  • изполеца
  • изполецъ
  • изполицъ
  • изпулеца
  • изпулецъ
  • изпулица
  • изпулицъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-по-ли-ца
членувано из-по-ли-ца-та
мн.ч. из-по-ли-ци
членувано из-по-ли-ци-те
звателна форма