изпичане

Речник на българския език

изпѝчане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпичъне
  • испичане
  • испичъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пи-ча-не
членувано из-пи-ча-не-то
мн.ч. из-пи-ча-ния
членувано из-пи-ча-ни-я-та