изпитен

Речник на българския език

ѝзпитен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпетен
  • изпетин
  • изпитин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-пи-тен
непълен член из-пит-ния
пълен член из-пит-ни-ят
ж. р. из-пит-на
членувано из-пит-на-та
ср. р. из-пит-но
членувано из-пит-но-то
мн. ч. из-пит-ни
членувано из-пит-ни-те