изпитател

Речник на българския език

изпита̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

изпита̀телят, изпита̀теля, мн. изпита̀тели, м. Лице, което се занимава с изпробване на механизъм, машина. Летец изпитател.

Грешни изписвания (15)

  • езпетател
  • езпетатил
  • езпитател
  • езпитатил
  • еспетател
  • еспетатил
  • еспитател
  • еспитатил
  • изпетател
  • изпетатил
  • изпитатил
  • испетател
  • испетатил
  • испитател
  • испитатил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-пи-та-тел
непълен член из-пи-та-те-ля
пълен член из-пи-та-те-лят
мн.ч. из-пи-та-те-ли
членувано из-пи-та-те-ли-те
бройна форма из-пи-та-те-ли
звателна форма из-пи-та-те-лю