изследовател

Речник на българския език

изследова̀тел съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

изследова̀телят, изследова̀теля, мн. изследова̀тели, м. Изследвач.

Грешни изписвания (15)

  • изследоватил
  • изследувател
  • изследуватил
  • изслидовател
  • изслидоватил
  • изслидувател
  • изслидуватил
  • иследовател
  • иследоватил
  • иследувател
  • иследуватил
  • ислидовател
  • ислидоватил
  • ислидувател
  • ислидуватил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-сле-до-ва-тел
непълен член из-сле-до-ва-те-ля
пълен член из-сле-до-ва-те-лят
мн.ч. из-сле-до-ва-те-ли
членувано из-сле-до-ва-те-ли-те
бройна форма из-сле-до-ва-те-ли
звателна форма из-сле-до-ва-те-лю