изотоп

Речник на българския език

изото̀п съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. изото̀пи, (два) изото̀па, м. Спец. Разновидност на химически елемент със същите химически свойства, но различно атомно тегло.

Грешни изписвания (3)

  • езотоп
  • езутоп
  • изутоп

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-топ
непълен член изо-то-па
пълен член изо-то-път
мн.ч. изо-то-пи
членувано изо-то-пи-те
бройна форма изо-то-па
звателна форма