изостряне

Речник на българския език

изо̀стряне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изос-т-ря-не
членувано изос-т-ря-не-то
мн.ч. изос-т-ря-ния
членувано изос-т-ря-ни-я-та