изоставяне

Речник на българския език

изоста̀вяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • изуставяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изос-та-вя-не
членувано изос-та-вя-не-то
мн.ч. изос-та-вя-ния
членувано изос-та-вя-ни-я-та