изораване

Речник на българския език

изора̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • езораване
  • езоравани
  • езоравъне
  • езоравъни
  • езураване
  • езуравани
  • езуравъне
  • езуравъни
  • изоравани
  • изоравъне
  • изоравъни
  • изураване
  • изуравани
  • изуравъне
  • изуравъни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-ра-ва-не
членувано изо-ра-ва-не-то
мн.ч. изо-ра-ва-ния
членувано изо-ра-ва-ни-я-та