изоморфен

Речник на българския език

изомо̀рфен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изомо̀рфна, изомо̀рфно, мн. изомо̀рфни. Спец. Сходен по форма.

Грешни изписвания (7)

  • езоморфен
  • езоморфин
  • езуморфен
  • езуморфин
  • изоморфин
  • изуморфен
  • изуморфин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изо-мор-фен
непълен член изо-мор-ф-ния
пълен член изо-мор-ф-ни-ят
ж. р. изо-мор-ф-на
членувано изо-мор-ф-на-та
ср. р. изо-мор-ф-но
членувано изо-мор-ф-но-то
мн. ч. изо-мор-ф-ни
членувано изо-мор-ф-ни-те