изомѐр
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. изомѐри, (два) изомѐра, м. Спец. Химическо съединение, което има еднакъв състав и молекулно тегло с друго съединение, но се отличава по химическия си строеж, физическите и химическите си свойства.
Грешни изписвания (3)
- езомер
- езумер
- изумер
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | изо-мер | |
|---|---|---|
| непълен член | изо-ме-ра | |
| пълен член | изо-ме-рът | |
| мн.ч. | изо-ме-ри | |
| членувано | изо-ме-ри-те | |
| бройна форма | изо-ме-ра | |
| звателна форма | — | |