изолиране

Речник на българския език

изолѝране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • езолиране
  • езолирани
  • езолиръне
  • езолиръни
  • езулиране
  • езулирани
  • езулиръне
  • езулиръни
  • изолирани
  • изолиръне
  • изолиръни
  • изулиране
  • изулирани
  • изулиръне
  • изулиръни

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-ли-ра-не
членувано изо-ли-ра-не-то
мн.ч. изо-ли-ра-ния
членувано изо-ли-ра-ни-я-та