изолаторен

Речник на българския език

изола̀торен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • езолаторен
  • езолаторин
  • езолатурен
  • езолатурин
  • езулаторен
  • езулаторин
  • езулатурен
  • езулатурин
  • изолаторин
  • изолатурен
  • изолатурин
  • изулаторен
  • изулаторин
  • изулатурен
  • изулатурин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. изо-ла-то-рен
непълен член изо-ла-тор-ния
пълен член изо-ла-тор-ни-ят
ж. р. изо-ла-тор-на
членувано изо-ла-тор-на-та
ср. р. изо-ла-тор-но
членувано изо-ла-тор-но-то
мн. ч. изо-ла-тор-ни
членувано изо-ла-тор-ни-те