изогон

Речник на българския език

изогон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изо-гон
непълен член изо-го-на
пълен член изо-го-нът
мн.ч. изо-го-ни
членувано изо-го-ни-те
бройна форма изо-го-на
звателна форма