изобретателка

Речник на българския език

изобрета̀телка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • изобретателкъ
  • изобретатилка
  • изобретатилкъ
  • изобритателка
  • изобритателкъ
  • изобритатилка
  • изобритатилкъ
  • изубретателка
  • изубретателкъ
  • изубретатилка
  • изубретатилкъ
  • изубритателка
  • изубритателкъ
  • изубритатилка
  • изубритатилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изоб-ре-та-тел-ка
членувано изоб-ре-та-тел-ка-та
мн.ч. изоб-ре-та-тел-ки
членувано изоб-ре-та-тел-ки-те
звателна форма