изобличителка

Речник на българския език

изобличителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изоб-ли-чи-тел-ка
членувано изоб-ли-чи-тел-ка-та
мн.ч. изоб-ли-чи-тел-ки
членувано изоб-ли-чи-тел-ки-те
звателна форма