изобличаване

Речник на българския език

изоблича̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изоблечаване
  • изоблечавъне
  • изобличавъне
  • изублечаване
  • изублечавъне
  • изубличаване
  • изубличавъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. изоб-ли-ча-ва-не
членувано изоб-ли-ча-ва-не-то
мн.ч. изоб-ли-ча-ва-ния
членувано изоб-ли-ча-ва-ни-я-та