изнудвачка

Речник на българския език

изнудва̀чка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. изнудва̀чки, ж. Жена изнудвач.

Грешни изписвания (7)

  • езнодвачка
  • езнодвачкъ
  • езнудвачка
  • езнудвачкъ
  • изнодвачка
  • изнодвачкъ
  • изнудвачкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-нуд-вач-ка
членувано из-нуд-вач-ка-та
мн.ч. из-нуд-вач-ки
членувано из-нуд-вач-ки-те
звателна форма