изнудвачески

Речник на българския език

изнудва̀чески прилагателно име (тип 78) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • езнодваческе
  • езнодвачески
  • езнодвачиске
  • езнодвачиски
  • езнудваческе
  • езнудвачески
  • езнудвачиске
  • езнудвачиски
  • изнодваческе
  • изнодвачески
  • изнодвачиске
  • изнодвачиски
  • изнудваческе
  • изнудвачиске
  • изнудвачиски

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-нуд-ва-чес-ки
непълен член из-нуд-ва-чес-кия
пълен член из-нуд-ва-чес-ки-ят
ж. р. из-нуд-ва-чес-ка
членувано из-нуд-ва-чес-ка-та
ср. р. из-нуд-ва-чес-ко
членувано из-нуд-ва-чес-ко-то
мн. ч. из-нуд-ва-чес-ки
членувано из-нуд-ва-чес-ки-те