износителка

Речник на българския език

износѝтелка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. износѝтелки, ж. Страна, фирма, която изнася стоки за търговия. Страна износителка на петрол.

Грешни изписвания (15)

  • езносителка
  • езносителкъ
  • езноситилка
  • езноситилкъ
  • езнусителка
  • езнусителкъ
  • езнуситилка
  • езнуситилкъ
  • износителкъ
  • износитилка
  • износитилкъ
  • изнусителка
  • изнусителкъ
  • изнуситилка
  • изнуситилкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-но-си-тел-ка
членувано из-но-си-тел-ка-та
мн.ч. из-но-си-тел-ки
членувано из-но-си-тел-ки-те
звателна форма