изнемощяване

Речник на българския език

изнемощяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изнемоштъване
  • изнемоштяване
  • изнемощъване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-не-мо-щя-ва-не
членувано из-не-мо-щя-ва-не-то
мн.ч. из-не-мо-щя-ва-ния
членувано из-не-мо-щя-ва-ни-я-та