изнемога

Речник на българския език

изнемо̀га съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Изнемощяване, физическа отпадналост. Работих до изнемога.

Грешни изписвания (7)

  • езнемога
  • езнемогъ
  • езнимога
  • езнимогъ
  • изнемогъ
  • изнимога
  • изнимогъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-не-мо-га
членувано из-не-мо-га-та
мн.ч. из-не-мо-ги
членувано из-не-мо-ги-те
звателна форма