изнача̀лен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изнача̀лна, изнача̀лно, мн. изнача̀лни, прил. Който е от самото начало, изконен, първичен.
Грешни изписвания (7)
- езначален
- езначалин
- езнъчален
- езнъчалин
- изначалин
- изнъчален
- изнъчалин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-на-ча-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-на-чал-ния | ||
| пълен член | из-на-чал-ни-ят | ||
| ж. р. | из-на-чал-на | ||
| членувано | из-на-чал-на-та | ||
| ср. р. | из-на-чал-но | ||
| членувано | из-на-чал-но-то | ||
| мн. ч. | из-на-чал-ни | ||
| членувано | из-на-чал-ни-те | ||