измяуквам

Речник на българския език

измяуквам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • измъуквам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мя-ук-вам из-мя-ук-ва-ме
2 лице из-мя-ук-ваш из-мя-ук-ва-те
3 лице из-мя-ук-ва из-мя-ук-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мя-ук-вах из-мя-ук-вах-ме
2 лице из-мя-ук-ва из-мя-ук-вах-те
3 лице из-мя-ук-ва из-мя-ук-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мя-ук-вах из-мя-ук-вах-ме
2 лице из-мя-ук-ва-ше из-мя-ук-вах-те
3 лице из-мя-ук-ва-ше из-мя-ук-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяуквал съм измяуквала съм измяуквало съм измяуквали сме
2 лице измяуквал си измяуквала си измяуквало си измяуквали сте
3 лице измяуквал е измяуквала е измяуквало е измяуквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измяуквал бях измяуквала бях измяуквало бяхме измяуквали
2 лице беше измяуквал беше измяуквала беше измяуквало бяхте измяуквали
3 лице беше измяуквал беше измяуквала беше измяуквало бяха измяуквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измяуквам ще измяукваме
2 лице ще измяукваш ще измяуквате
3 лице ще измяуква ще измяукват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измяуквал ще съм измяуквала ще съм измяуквало ще сме измяуквали
2 лице ще си измяуквал ще си измяуквала ще си измяуквало ще сте измяуквали
3 лице ще е измяуквал ще е измяуквала ще е измяуквало ще са измяуквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измяуквам щяхме да измяукваме
2 лице щеше да измяукваш щяхте да измяуквате
3 лице щеше да измяуква щяха да измяукват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измяуквал щях да съм измяуквала щях да съм измяуквало щяхме да сме измяуквали
2 лице щеше да си измяуквал щеше да си измяуквала щеше да си измяуквало щяхте да сте измяуквали
3 лице щеше да е измяуквал щеше да е измяуквала щеше да е измяуквало щяха да са измяуквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяуквал съм измяуквала съм измяуквало съм измяуквали сме
2 лице измяуквал си измяуквала си измяуквало си измяуквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измяуквал съм измяуквала съм измяуквало съм измяуквали сме
2 лице измяуквал си измяуквала си измяуквало си измяуквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измяуквал била съм измяуквала било съм измяуквало били сме измяуквали
2 лице бил си измяуквал била си измяуквала било си измяуквало били сте измяуквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измяуквам щяла съм да измяуквам щяло съм да измяуквам щели сме да измяукваме
2 лице щял си да измяукваш щяла си да измяукваш щяло си да измяукваш щели сте да измяуквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измяуквал щяла съм да съм измяуквала щяло съм да съм измяуквало щели сме да сме измяуквали
2 лице щял си да си измяуквал щяла си да си измяуквала щяло си да си измяуквало щели сте да сте измяуквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измяуквал бих измяуквала бих измяуквало бихме измяуквали
2 лице би измяуквал би измяуквала би измяуквало бихте измяуквали
3 лице би измяуквал би измяуквала би измяуквало биха измяуквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мя-ук-вай из-мя-ук-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мя-ук-вал
непълен член из-мя-ук-ва-лия
пълен член из-мя-ук-ва-ли-ят
женски род из-мя-ук-ва-ла
членувано из-мя-ук-ва-ла-та
среден род из-мя-ук-ва-ло
членувано из-мя-ук-ва-ло-то
множествено число из-мя-ук-ва-ли
членувано из-мя-ук-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мя-ук-вал
женски род из-мя-ук-ва-ла
среден род из-мя-ук-ва-ло
множествено число из-мя-ук-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мя-ук-ващ
непълен член из-мя-ук-ва-щия
пълен член из-мя-ук-ва-щи-ят
женски род из-мя-ук-ва-ща
членувано из-мя-ук-ва-ща-та
среден род из-мя-ук-ва-що
членувано из-мя-ук-ва-що-то
множествено число из-мя-ук-ва-щи
членувано из-мя-ук-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мя-ук-вай-ки