измяуквало

Речник на българския език

1. измяуквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измяуквало е производна форма на измяуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. измяуквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

измяуквало е производна форма на измяуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. измяуквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

измяуквало е производна форма на измяуквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. измяуквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

измяуквало е производна форма на измяуквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).