измествам

Речник на българския език

измѐствам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

измѐстваш, несв. и измѐстя, св.
1. Кого, какво. Променям мястото; премествам. Измествам стола към масата. Изместиха го в друго училище.
2. Кого, какво. Заемам чуждо място. Изкуствените влакна изместват естествените. Той измести директора.
3. Прен. Разг. Какво. Изкълчвам. Изместих си глезена.
измествам се/изместя се. 1. — Променям мястото си; премествам се. Изместих се да работя в другата стая.
2. Изкълчвам се.
същ. измѐстване, ср.

Грешни изписвания (3)

  • езмествам
  • езмествъм
  • измествъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мес-т-вам из-мес-т-ва-ме
2 лице из-мес-т-ваш из-мес-т-ва-те
3 лице из-мес-т-ва из-мес-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мес-т-вах из-мес-т-вах-ме
2 лице из-мес-т-ва из-мес-т-вах-те
3 лице из-мес-т-ва из-мес-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мес-т-вах из-мес-т-вах-ме
2 лице из-мес-т-ва-ше из-мес-т-вах-те
3 лице из-мес-т-ва-ше из-мес-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измествал съм измествала съм измествало съм измествали сме
2 лице измествал си измествала си измествало си измествали сте
3 лице измествал е измествала е измествало е измествали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измествал бях измествала бях измествало бяхме измествали
2 лице беше измествал беше измествала беше измествало бяхте измествали
3 лице беше измествал беше измествала беше измествало бяха измествали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измествам ще изместваме
2 лице ще изместваш ще измествате
3 лице ще измества ще изместват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измествал ще съм измествала ще съм измествало ще сме измествали
2 лице ще си измествал ще си измествала ще си измествало ще сте измествали
3 лице ще е измествал ще е измествала ще е измествало ще са измествали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измествам щяхме да изместваме
2 лице щеше да изместваш щяхте да измествате
3 лице щеше да измества щяха да изместват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измествал щях да съм измествала щях да съм измествало щяхме да сме измествали
2 лице щеше да си измествал щеше да си измествала щеше да си измествало щяхте да сте измествали
3 лице щеше да е измествал щеше да е измествала щеше да е измествало щяха да са измествали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измествал съм измествала съм измествало съм измествали сме
2 лице измествал си измествала си измествало си измествали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измествал съм измествала съм измествало съм измествали сме
2 лице измествал си измествала си измествало си измествали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измествал била съм измествала било съм измествало били сме измествали
2 лице бил си измествал била си измествала било си измествало били сте измествали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измествам щяла съм да измествам щяло съм да измествам щели сме да изместваме
2 лице щял си да изместваш щяла си да изместваш щяло си да изместваш щели сте да измествате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измествал щяла съм да съм измествала щяло съм да съм измествало щели сме да сме измествали
2 лице щял си да си измествал щяла си да си измествала щяло си да си измествало щели сте да сте измествали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измествал бих измествала бих измествало бихме измествали
2 лице би измествал би измествала би измествало бихте измествали
3 лице би измествал би измествала би измествало биха измествали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мес-т-вай из-мес-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мес-т-ван
непълен член из-мес-т-ва-ния
пълен член из-мес-т-ва-ни-ят
женски род из-мес-т-ва-на
членувано из-мес-т-ва-на-та
среден род из-мес-т-ва-но
членувано из-мес-т-ва-но-то
множествено число из-мес-т-ва-ни
членувано из-мес-т-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мес-т-вал
непълен член из-мес-т-ва-лия
пълен член из-мес-т-ва-ли-ят
женски род из-мес-т-ва-ла
членувано из-мес-т-ва-ла-та
среден род из-мес-т-ва-ло
членувано из-мес-т-ва-ло-то
множествено число из-мес-т-ва-ли
членувано из-мес-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мес-т-вал
женски род из-мес-т-ва-ла
среден род из-мес-т-ва-ло
множествено число из-мес-т-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мес-т-ващ
непълен член из-мес-т-ва-щия
пълен член из-мес-т-ва-щи-ят
женски род из-мес-т-ва-ща
членувано из-мес-т-ва-ща-та
среден род из-мес-т-ва-що
членувано из-мес-т-ва-що-то
множествено число из-мес-т-ва-щи
членувано из-мес-т-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-мес-т-вай-ки