отмествам

Речник на българския език

отмѐствам — преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

отмѐстваш, несв. и отмѐстя, св.
1. Кого, какво. С местене променям положението. Отмести стола по-близо до прозореца.
2. Какво. Променям посоката на поглед. Отмести очи от вратата.
отмествам се/отместя се. — Променям с малко мястото, което заемам.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • отмествъм
  • утмествам
  • утмествъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице от-мес-т-вам от-мес-т-ва-ме
2 лице от-мес-т-ваш от-мес-т-ва-те
3 лице от-мес-т-ва от-мес-т-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице от-мес-т-вах от-мес-т-вах-ме
2 лице от-мес-т-ва от-мес-т-вах-те
3 лице от-мес-т-ва от-мес-т-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице от-мес-т-вах от-мес-т-вах-ме
2 лице от-мес-т-ва-ше от-мес-т-вах-те
3 лице от-мес-т-ва-ше от-мес-т-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отмествал съм отмествала съм отмествало съм отмествали сме
2 лице отмествал си отмествала си отмествало си отмествали сте
3 лице отмествал е отмествала е отмествало е отмествали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях отмествал бях отмествала бях отмествало бяхме отмествали
2 лице беше отмествал беше отмествала беше отмествало бяхте отмествали
3 лице беше отмествал беше отмествала беше отмествало бяха отмествали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще отмествам ще отместваме
2 лице ще отместваш ще отмествате
3 лице ще отмества ще отместват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм отмествал ще съм отмествала ще съм отмествало ще сме отмествали
2 лице ще си отмествал ще си отмествала ще си отмествало ще сте отмествали
3 лице ще е отмествал ще е отмествала ще е отмествало ще са отмествали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да отмествам щяхме да отместваме
2 лице щеше да отместваш щяхте да отмествате
3 лице щеше да отмества щяха да отместват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм отмествал щях да съм отмествала щях да съм отмествало щяхме да сме отмествали
2 лице щеше да си отмествал щеше да си отмествала щеше да си отмествало щяхте да сте отмествали
3 лице щеше да е отмествал щеше да е отмествала щеше да е отмествало щяха да са отмествали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отмествал съм отмествала съм отмествало съм отмествали сме
2 лице отмествал си отмествала си отмествало си отмествали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице отмествал съм отмествала съм отмествало съм отмествали сме
2 лице отмествал си отмествала си отмествало си отмествали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм отмествал била съм отмествала било съм отмествало били сме отмествали
2 лице бил си отмествал била си отмествала било си отмествало били сте отмествали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да отмествам щяла съм да отмествам щяло съм да отмествам щели сме да отместваме
2 лице щял си да отместваш щяла си да отместваш щяло си да отместваш щели сте да отмествате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм отмествал щяла съм да съм отмествала щяло съм да съм отмествало щели сме да сме отмествали
2 лице щял си да си отмествал щяла си да си отмествала щяло си да си отмествало щели сте да сте отмествали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих отмествал бих отмествала бих отмествало бихме отмествали
2 лице би отмествал би отмествала би отмествало бихте отмествали
3 лице би отмествал би отмествала би отмествало биха отмествали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
от-мес-т-вай от-мес-т-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род от-мес-т-ван
непълен член от-мес-т-ва-ния
пълен член от-мес-т-ва-ни-ят
женски род от-мес-т-ва-на
членувано от-мес-т-ва-на-та
среден род от-мес-т-ва-но
членувано от-мес-т-ва-но-то
множествено число от-мес-т-ва-ни
членувано от-мес-т-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-мес-т-вал
непълен член от-мес-т-ва-лия
пълен член от-мес-т-ва-ли-ят
женски род от-мес-т-ва-ла
членувано от-мес-т-ва-ла-та
среден род от-мес-т-ва-ло
членувано от-мес-т-ва-ло-то
множествено число от-мес-т-ва-ли
членувано от-мес-т-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род от-мес-т-вал
женски род от-мес-т-ва-ла
среден род от-мес-т-ва-ло
множествено число от-мес-т-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род от-мес-т-ващ
непълен член от-мес-т-ва-щия
пълен член от-мес-т-ва-щи-ят
женски род от-мес-т-ва-ща
членувано от-мес-т-ва-ща-та
среден род от-мес-т-ва-що
членувано от-мес-т-ва-що-то
множествено число от-мес-т-ва-щи
членувано от-мес-т-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

от-мес-т-вай-ки

Връзки