измерим

Речник на българския език

1. измерѝм прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

измерѝма, измерѝмо, мн. измерѝми, прил. Който може да бъде измерен.

Грешни изписвания (3)

  • езмерим
  • езмирим
  • измирим

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ме-рим
непълен член из-ме-ри-мия
пълен член из-ме-ри-ми-ят
ж. р. из-ме-ри-ма
членувано из-ме-ри-ма-та
ср. р. из-ме-ри-мо
членувано из-ме-ри-мо-то
мн. ч. из-ме-ри-ми
членувано из-ме-ри-ми-те

2. измерим — сег. вр., 1 л., мн. ч.

измерим е производна форма на измеря (сег. вр., 1 л., мн. ч.).