измекярче

Речник на българския език

измекярче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • измекърче

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ме-кяр-че
членувано из-ме-кяр-че-то
мн.ч. из-ме-кяр-че-та
членувано из-ме-кяр-че-та-та