изложителка

Речник на българския език

изложителка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ло-жи-тел-ка
членувано из-ло-жи-тел-ка-та
мн.ч. из-ло-жи-тел-ки
членувано из-ло-жи-тел-ки-те
звателна форма