изкънтяване

Речник на българския език

изкънтяване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изкънтъване
  • искънтъване
  • искънтяване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-кън-тя-ва-не
членувано из-кън-тя-ва-не-то
мн.ч. из-кън-тя-ва-ния
членувано из-кън-тя-ва-ни-я-та