изкълчване

Речник на българския език

изкъ̀лчване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изкълчвъне
  • искълчване
  • искълчвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-къл-ч-ва-не
членувано из-къл-ч-ва-не-то
мн.ч. из-къл-ч-ва-ния
членувано из-къл-ч-ва-ни-я-та