изкусуряване

Речник на българския език

изкусуряване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изкусуръване
  • искусуръване
  • искусуряване

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ку-су-ря-ва-не
членувано из-ку-су-ря-ва-не-то
мн.ч. из-ку-су-ря-ва-ния
членувано из-ку-су-ря-ва-ни-я-та