изкусурен

Речник на българския език

1. изкусурен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • искусурен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ку-су-рен
непълен член из-ку-су-ре-ния
пълен член из-ку-су-ре-ни-ят
ж. р. из-ку-су-ре-на
членувано из-ку-су-ре-на-та
ср. р. из-ку-су-ре-но
членувано из-ку-су-ре-но-то
мн. ч. из-ку-су-ре-ни
членувано из-ку-су-ре-ни-те

2. изкусурен — мин. страд. прич. м. р.

изкусурен е производна форма на изкусуря (мин. страд. прич. м. р.).