изкупуване

Речник на българския език

изкупу̀ване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изкопуване
  • изкопувъне
  • изкупувъне
  • ископуване
  • ископувъне
  • искупуване
  • искупувъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ку-пу-ва-не
членувано из-ку-пу-ва-не-то
мн.ч. из-ку-пу-ва-ния
членувано из-ку-пу-ва-ни-я-та