изкупѝтелен
—
прилагателно име
(тип 79)
Значение
изкупѝтелна, изкупѝтелно, мн. изкупѝтелни, прил.
• Изкупителна жертва. — Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. Ставам изкупителна жертва.
• Изкупителна жертва. — Жертва, с която се изкупват грехове, грешки, провинения. Ставам изкупителна жертва.
Грешни изписвания (15)
- изкопителен
- изкопителин
- изкопитилен
- изкопитилин
- изкупителин
- изкупитилен
- изкупитилин
- ископителен
- ископителин
- ископитилен
- ископитилин
- искупителен
- искупителин
- искупитилен
- искупитилин
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед. ч. | м. р. | из-ку-пи-те-лен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из-ку-пи-тел-ния | ||
| пълен член | из-ку-пи-тел-ни-ят | ||
| ж. р. | из-ку-пи-тел-на | ||
| членувано | из-ку-пи-тел-на-та | ||
| ср. р. | из-ку-пи-тел-но | ||
| членувано | из-ку-пи-тел-но-то | ||
| мн. ч. | из-ку-пи-тел-ни | ||
| членувано | из-ку-пи-тел-ни-те | ||