изкупвателен

Речник на българския език

изкупва̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изкупва̀телна, изкупва̀телно, мн. изкупва̀телни, прил. Който се отнася до изкупуване на стопанска продукция. Изкупвателен пункт.

Грешни изписвания (15)

  • изкопвателен
  • изкопвателин
  • изкопватилен
  • изкопватилин
  • изкупвателин
  • изкупватилен
  • изкупватилин
  • ископвателен
  • ископвателин
  • ископватилен
  • ископватилин
  • искупвателен
  • искупвателин
  • искупватилен
  • искупватилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-куп-ва-те-лен
непълен член из-куп-ва-тел-ния
пълен член из-куп-ва-тел-ни-ят
ж. р. из-куп-ва-тел-на
членувано из-куп-ва-тел-на-та
ср. р. из-куп-ва-тел-но
членувано из-куп-ва-тел-но-то
мн. ч. из-куп-ва-тел-ни
членувано из-куп-ва-тел-ни-те