изкупване

Речник на българския език

изку̀пване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изкупвъне
  • искупване
  • искупвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-куп-ва-не
членувано из-куп-ва-не-то
мн.ч. из-куп-ва-ния
членувано из-куп-ва-ни-я-та