изкрънкам

Речник на българския език

изкръ̀нкам преходен глагол от свършен вид (тип 186tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • езкрънкам
  • езкрънкъм
  • ескрънкам
  • ескрънкъм
  • изкрънкъм
  • искрънкам
  • искрънкъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-рън-кам из-к-рън-ка-ме
2 лице из-к-рън-каш из-к-рън-ка-те
3 лице из-к-рън-ка из-к-рън-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-рън-ках из-к-рън-ках-ме
2 лице из-к-рън-ка из-к-рън-ках-те
3 лице из-к-рън-ка из-к-рън-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-рън-ках из-к-рън-ках-ме
2 лице из-к-рън-ка-ше из-к-рън-ках-те
3 лице из-к-рън-ка-ше из-к-рън-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънкал съм изкрънкала съм изкрънкало съм изкрънкали сме
2 лице изкрънкал си изкрънкала си изкрънкало си изкрънкали сте
3 лице изкрънкал е изкрънкала е изкрънкало е изкрънкали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкрънкал бях изкрънкала бях изкрънкало бяхме изкрънкали
2 лице беше изкрънкал беше изкрънкала беше изкрънкало бяхте изкрънкали
3 лице беше изкрънкал беше изкрънкала беше изкрънкало бяха изкрънкали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкрънкам ще изкрънкаме
2 лице ще изкрънкаш ще изкрънкате
3 лице ще изкрънка ще изкрънкат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкрънкал ще съм изкрънкала ще съм изкрънкало ще сме изкрънкали
2 лице ще си изкрънкал ще си изкрънкала ще си изкрънкало ще сте изкрънкали
3 лице ще е изкрънкал ще е изкрънкала ще е изкрънкало ще са изкрънкали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкрънкам щяхме да изкрънкаме
2 лице щеше да изкрънкаш щяхте да изкрънкате
3 лице щеше да изкрънка щяха да изкрънкат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкрънкал щях да съм изкрънкала щях да съм изкрънкало щяхме да сме изкрънкали
2 лице щеше да си изкрънкал щеше да си изкрънкала щеше да си изкрънкало щяхте да сте изкрънкали
3 лице щеше да е изкрънкал щеше да е изкрънкала щеше да е изкрънкало щяха да са изкрънкали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънкал съм изкрънкала съм изкрънкало съм изкрънкали сме
2 лице изкрънкал си изкрънкала си изкрънкало си изкрънкали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкрънкал съм изкрънкала съм изкрънкало съм изкрънкали сме
2 лице изкрънкал си изкрънкала си изкрънкало си изкрънкали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкрънкал била съм изкрънкала било съм изкрънкало били сме изкрънкали
2 лице бил си изкрънкал била си изкрънкала било си изкрънкало били сте изкрънкали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкрънкам щяла съм да изкрънкам щяло съм да изкрънкам щели сме да изкрънкаме
2 лице щял си да изкрънкаш щяла си да изкрънкаш щяло си да изкрънкаш щели сте да изкрънкате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкрънкал щяла съм да съм изкрънкала щяло съм да съм изкрънкало щели сме да сме изкрънкали
2 лице щял си да си изкрънкал щяла си да си изкрънкала щяло си да си изкрънкало щели сте да сте изкрънкали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкрънкал бих изкрънкала бих изкрънкало бихме изкрънкали
2 лице би изкрънкал би изкрънкала би изкрънкало бихте изкрънкали
3 лице би изкрънкал би изкрънкала би изкрънкало биха изкрънкали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-рън-кай из-к-рън-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-к-рън-кан
непълен член из-к-рън-ка-ния
пълен член из-к-рън-ка-ни-ят
женски род из-к-рън-ка-на
членувано из-к-рън-ка-на-та
среден род из-к-рън-ка-но
членувано из-к-рън-ка-но-то
множествено число из-к-рън-ка-ни
членувано из-к-рън-ка-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-рън-кал
непълен член из-к-рън-ка-лия
пълен член из-к-рън-ка-ли-ят
женски род из-к-рън-ка-ла
членувано из-к-рън-ка-ла-та
среден род из-к-рън-ка-ло
членувано из-к-рън-ка-ло-то
множествено число из-к-рън-ка-ли
членувано из-к-рън-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-рън-кал
женски род из-к-рън-ка-ла
среден род из-к-рън-ка-ло
множествено число из-к-рън-ка-ли