изкрънкало

Речник на българския език

1. изкрънкало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкрънкало е производна форма на изкрънкам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкрънкало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкрънкало е производна форма на изкрънкам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкрънкало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкрънкало е производна форма на изкрънкам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкрънкало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкрънкало е производна форма на изкрънкам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).