изкорубване

Речник на българския език

изкору̀бване съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • изкорубвъне
  • изкурубване
  • изкурубвъне
  • искорубване
  • искорубвъне
  • искурубване
  • искурубвъне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-ко-руб-ва-не
членувано из-ко-руб-ва-не-то
мн.ч. из-ко-руб-ва-ния
членувано из-ко-руб-ва-ни-я-та