изкормяне

Речник на българския език

изкормяне съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изкормъне
  • искормъне
  • искормяне

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-кор-мя-не
членувано из-кор-мя-не-то
мн.ч. из-кор-мя-ния
членувано из-кор-мя-ни-я-та