изкормвач

Речник на българския език

изкормвач съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • искормвач

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. из-кор-м-вач
непълен член из-кор-м-ва-ча
пълен член из-кор-м-ва-чът
мн.ч. из-кор-м-ва-чи
членувано из-кор-м-ва-чи-те
бройна форма из-кор-м-ва-ча
звателна форма