изкоренен

Речник на българския език

1. изкоренен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • искоренен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ко-ре-нен
непълен член из-ко-ре-не-ния
пълен член из-ко-ре-не-ни-ят
ж. р. из-ко-ре-не-на
членувано из-ко-ре-не-на-та
ср. р. из-ко-ре-не-но
членувано из-ко-ре-не-но-то
мн. ч. из-ко-ре-не-ни
членувано из-ко-ре-не-ни-те

2. изкоренен — мин. страд. прич. м. р.

изкоренен е производна форма на изкореня (мин. страд. прич. м. р.).